1. Имало едно време ...

    Имало едно време едно царство с много поданици. Всички живеели задружно и щастливо до момента, в който стария цар Сирф Втори решил да избере свой наследник. По тези места владетелите имали странни обичай и понякога вместо законните им синове да наследят трона, те избирали някой благородник да продължи управлението на народа. Сирф Втори имал един единствен син и всички се надявали той да стане следващия управник. Той бил наперен принц, чиято младост и красота заслепявали принцесите на всички околни царства. В двореца имало и беден градинар, който не правил впечатление с външността си. По цял ден работел нещо из градината, окалян от главата до петите с пръст и тор. Царят имал особена почит към градинаря, защото познавал неговата мъдрост и доброта.

     Една нощ, тайно от своите съветници царят се преоблякъл като просяк и излязъл навън. Луната едва осветявала пътя, кучетата лаели на "чужд човек", а от кръчмата се чували пиянски възгласи на започваща свада. Вървял дълго и колкото повече се отдалечавал от двореца пътят ставал по-лош и кален. Най-накрая в далечината проблеснала светлината от прозореца на градинаря. И друг път Сирф Втори е идвал до тази колиба, но бързо забравял къде живее простолюдието и се грижел само за красивите алеи на замъка.

    Почукал плахо на вратата и градинарят отворил.

    - Добре дошъл страннико, влизай. Ама че нощ, влагата се усеща с костите, и брашното в сандъка на тесто стана.

    - Добре заварил градинарю - поздравил Сирф Втори.

    - Господарю! - коленичил градинарят веднага що чул гласа на своят владетел.

    - Стани, не съм дошъл като господар при теб. Искам мъдрия ти съвет.

    - Аз съм Ваш и моята мъдрост е Ваша - казал градинаря.

     - Остави тези неща, сега сме равни. Знаеш, че народът иска следващият цар да се казва Сирф Трети. Не бих желал този младеж да владее царството ако не е готов за това. Сега си мисли, че светът е в краката му, но има още много да израства, ти ги разбираш повече тези неща. Посяваш семе, поливаш го, грижиш се за него и после я даде плод я не. Посъветвай ме как да разбера дали ще постъпя правилно, ако избера него за наследник на трона?

    - Нека не се разгневи господарят ми на това което ще кажа - изпитай го и познай дали е достоен за трона. Премини девет планини и девет реки. На десетата планина попитай за грохота на прилепа. Десетата река ще ти каже къде да намериш това, което търсиш.

    - Благодаря ти, градинарю. Не казвай, че съм идвал тук.

    Вратата се затворила със скърцане, луната вече била зад хълмовете и сега само звездите бледо очертавали студеният силует на пътеката. Царят вървял  през гората сам, без великолепните си дрехи, вървял и си мислел ...

"... прилеп, гръм, грохот...странно, все си мисля, че това са несъвместими неща. Мъдър човек е градинаря, винаги има право. Как ли щеше да управлява владенията, ако той беше цар...и какво ли щеше да остане от градината, ако аз се занимавах с нея ... и как става така, че царе са слуги на слуги, които са царе ... "

    Блещукането на факлите и миризмата на дим постепенно заглушили мислите на царя. Когато голямата тежка врата на двореца се затворила зад него той почти не си спомнял за размишленията си по пътя. Написал заповед за поход до десетата планина и поставил печата си отгоре.

    Минал цял месец, докато лакеите на Сирф Втори донесли добрата новина - "Царю честити, намерихме това, което търсиш". Царят скочил и излязъл на терасата, от която поздравявал хората си. Изненадата му била голяма, когато на двора видял двама от най-странно облечените типове, скрили очите си зад тъмни прозорци с печати Polaroid и Uvex. Нямали нито мечове, нито брони, нищо - само някакви си меки дрехи от никому неизвестни майстори - Columbia, Jack WolfSkin, Rosignol и други такива. 

===========================================================================

    И така, представям ви Batman и Tuono (прилеп и грохот) - два редки екземпляра с общо 26 години опит в "специалните ефекти". Две деца на 25 и 33 години, за които тестването на Сирф Трети е повод за минаване през тунели, слизане под земята, ядене на Dunkin Donuts, катерене в планината и преди всичко забавление. За да ги видите по-добре, натиснете F5 на клавиатурата.

    Sirf III е чипсет, който е вграден в последните модели GPS приемници. Много от неговите притежатели по един или друг начин са останали впечатлени от неговата чувствителност и точност, след като са го използвали известно време. Някъде четох, че Sirf II има 20 000 транзистора в схемата си, докато Sirf III притежава цели 200 000. Това предполага значително по-голяма изчислителна мощ. Освен това вместо стандартните 12 канала Sirf III може да приема сигнал едновременно от 20 спътника. В един момент обаче, във форумите започнаха да се появяват съобщения, който звучаха доста нереално и които определих като митове. Тъй като досега не бях тествал GPS приемник със Sirf III, реших да проверя възможностите на тази техника. В следващите редове съм обобщил 10 от най-често срещаните митове за тези приемници, които се коментират сред потребителите.

2. Митове и реалност.

    При всяка проверка трябва да има еталон. Ние използвахме векторна карта на града с точност 0.20 м (двадесет сантиметра), която ни гарантира безпристрастна оценка на точността. Освен това взех моята навигационна система Dell Axim X5+ Compact Flash GPS заедно с Garmin ForeTrex 101, за да имам представа за бързината на работа и нивото на приемания сигнал. Навигаторът, който тествахме е производство на фирмата GlobalSat - BT-339 в комбинация с PDA HP hx4700. На края на статията ще дам снимки на приемника, както и адреса на фирмата, от която може да се закупи.

    И за двата приемника, свързани с джобните компютри, използвахме професионален софтуер ArcPAD, който позволява да се проследят координатите, точността, качеството, часът и още много други параметри на всяка записана точка от траекторията. За съжаление забравих да изключа EGNOS поправките на BT-339, но така резултатите би трябвало да са още по-добри.

    Обърнете внимание, че на всички графики с червени звездички са означени точките заснето от BT-339 със Sirf III, а със сини кръгчета са данните, заснетите от CompactFlash GPS.

    Първата спирка от съботната веселба беше блокът на Batman. За да няма прихващане на външен сигнал и екстраполация, застанахме в геометричния център на 8 етажния панелен блок. Площадката на 4-ти етаж се оказа подходяща за целта, защото беше някак си неудобно да кажем: "Добро утро, можем ли да проверим едно нещо в центъра на Вашият хол?". Една от съседките демонстрира контролирано изхвърляне на боклука и зорко ни наблюдаваше с бялото на окото.

   Както си говорихме неусетно минаха 5 минути - какво ли му става на този GPS? Нито един спътник, ама нито един. До тук добре, но нека да се качим на последния етаж. Там от "чисто небе" ни деляха две стоманобетонни плочи. Седнахме на масата в хола, зачакахме да "клъвне". Чудо на чудесата, проработи, цели 3 минути уреда записваше с прилична точност данни. След обработка на резултатите видяхме най-естественото следствие - силно разсеяни "червени точки", в радиус около 40-50 метра. От този момент нататък до края на теста не изключих приемника. Дори пробвахме да засечем вертикалната скорост на асансьора. Познайте успяхме ли.

    На горната схема можете да видите как двата GPS-a реагираха при тръгването ни от паркинга. Когато бяхме в блока изобщо не бях пуснал CompactFlash приемника, но преди тръгване за "Люлин" го направих. Разсейването и в двата случай имаше еднаква посока, но докато моят тромав 8 канален приемник "тъпчеше" на едно място, Sirf III реши да се поразходи върху околните сгради, които бяха на 60-70 метра от нас.

     Знам, че в тунела на "Люлин" и радиото се губи, затова ми стана много интересно как GPS сигналът ще пробие дебелата бетонна стена, върху която минава ЖП линията за Кулата. Мислехме си да преминем през тунела пеша, за да елиминираме инерцията от бързата скорост, но не се стигна дотам. В едната посока се движих с 50 км/ч, а в другата с 80 км/ч. И двете преминавания показаха едно и също нещо - в тунел GPS няма. Тези червени точки, които се виждат на графиката са от записа на трасето на влака и пресичат напречно тунела. Забележете, че по инерция при влизането ми в тунела с 50 км/ч. от Запад към Изток има една записана точка. Вижда се и една единствена червена точка в тунела при преминаването ми с 80 км/ч. от Изток към Запад. Разстоянието на тези две точки от входа на тунела е право пропорционално на скоростта на движение.  Мисля, че ако бях ускорил до около 150 км/ч можеше да се получи "заснемане на тунел с GPS".

    Преди са се спуснем в подземията на метрото исках да проверим как приемникът работи в едноетажна сграда, тип "метално хале". Паркирахме "бялата лястовица" на подходящо място и влязохме в една от сградите, като вътре направихме пълна обиколка. Разсейването беше сериозно, дори по-голямо от двойната бетонна плоча в панелката. Има логика металната обшивка да действа като защитен екран срещу GPS сигнала. На схемата можете да забележите влизането ни в дясната сграда. От тук нататък нещата станаха неконтролируеми.

    По тази точка мога само да кажа, че съм благодарен за това, че никой познат не ме срещна в метрото. Представяте ли си само каква картинка е Tuono, седнал в подземното трамвайче загледан в дисплея на GPS приемник и проверяващ нивото на сигнала!

    "А па да видиш мойо GPS бачка на прозорецо у мазето" - чул съм и такива неща. Ето и магазина, в който ще пробваме тази процедура. Гледам GEOX правят намаление 50%. Не съм фен на такива обувки. Изглеждат ми някак си мазни, за гелосани момченца с костюми и черни ризки. Но винаги съм се чудил как не влиза вода през вентилационните отвори. Може би влиза - едва ли някога ще разбера. Не бих дал 150 лв за подобни галоши. Между другото, когато погледнете картинката не се заблуждавайте за мястото на магазина, той е възможно най-далече от "червеното съзвездие". Че Batman хвърчи на всякъде това е ясно, но чак пък толкоз...сигурно ми се е изплъзнал от погледа за секунда и е прелетял със Sirf III над сградите.

  Ох, не ми се говори за това. Преди подлеза влязохме в един магазин. Гледаме с невиждащ поглед, очи пълни, ръце празни - като кучета пред касапница. Ама надокарали едни часовници Suunto, ама едни ски Atomic, страшни ви казвам. Цените им еднакви - по 1200 лв парчето - кеф ти ски, кеф ти часовник. Ако не бяхме изяли с Batman толкова понички по 1.20 лв бройката, може би щяхме да спестим от закуски и да си купим по нещо... някой ден.

    Но да не се отклонявам от темата. Заставам до входа на пещерата, т.е. подлеза, изчаквам да "захапе" добре сигнала и се гмуркам смело. Долу ме чака нова изненада - на Пако Де Лусия "брат" му дърпа едни жици ... , не можеш да му се наслушаш. Колко бездарни музиканти свирят в ефира, и колко истински таланти има в подлезите ... както за царете и градинарите.

    По тази точка нещо хич ме няма. Няма ме "като GPS в пешеходен подлез" - един грам сигнал не хвана, изключвайки няколко заблудили се радиочастици.

    Тази част от анализа на резултатите за мен беше най-интересна. Като начало съм снимал типичните улици, по които се движихме в центъра на града. Втората схема показва записаната траектория на движение. Забележете червената следа, когато се движим в посока Запад-Изток и след това Север-Юг. Забравих да кажа, че през цялото време BT-339 беше поставен във външен джоб на ръкавът ми, където най-добре можеше да приема сигнал. Въпреки, че се разхождахме по средата на тротоара от страната на сградите, вървейки в права линия, приемникът е изчертал вълнообразна крива, доста далеч от истинската траектория, сякаш бяга от сградите. При излизането ни на открито включих и CompactFlash приемника. Двете следи съвпаднаха напълно, защото нищо не пречеше на нормалната работа на навигаторите.

    Третата схема разкрива същността на проблемите при използване на GPS в градски условия. От една страна имаме сравнително "ниско-чувствителен" 8 канален приемник CompactFlash, който работи с прекъсване - трудно хваща сигнал и буквално се мъчи да позиционира. Това е синята линия. От друга страна имаме "свръхчувствителен" 20 канален Sirf III приемник, който си хваща сигнал и не му пука, нали за това е направен. Внимателния анализ показва същият ефект, както при втората схема - следата "бяга" от сградите. В резултат на това имаме силно изместена траектория и "кръстосване" в местата с кръстовища. Ясно се вижда нещо като очертана буква "X". Всичко това говори само за едно - отраженията от сградите са достатъчно силни, за да бъдат прихванати от Sirf III и довеждат до изместваме на следата. Донякъде изместванията имат предвидима посока и величина.

    До тук като че ли само негативни неща казах за Sirf III. Имайте предвид, че тези тестове са правени с професионален софтуер и карта, които вие никога няма да използвате. Например при използване на Garmin Que просто включвате функцията Location On Road и Sirf III ще ви "закове" на улицата, по която се движите, докато останалите GPS-и ще ви досаждат със съобщения от типа "лоша връзка със спътниците"

    Гъстите гори и залесените участъци имат по-различен ефект върху разпространението на GPS сигнала. Докато сградите отразяват радиовълните, горските масиви абсорбират и разсейват сигнала. В такива условия проличава истинското предимство на Sirf III.

    На първата схема се вижда как приемникът безпроблемно работи в гъстата гора, в която ForeTrex 101 не успя да прихване нито един сателит. Изминах 3 километра в планината, част от които през лятната пътека за "Черни връх", за да достигна тази горичка. Реших да включа и моите два GPS-a, за да проверя дали ще успеят да определят координатите. За мое голямо учудване, и двата ми приемника определиха позицията си с точност 6 метра, работейки с 6 сателита. Този пример показва как на едно и също място по две различни времена на денонощието и годината могат да се получат коренно различни резултати. ForeTrex 101 и 8 каналният приемник отново ми се издигнаха в очите. Въпреки това, работата на Sirf III се отличаваше с по-голямата си стабилност. Облечен като за градски условия снегът вече беше навсякъде в обувките ми, добре, че дори в града съм облечен като за лек планински преход. Тази идея с гората ми дойде в последния момент и затова не бях подготвен.

    Връщайки се обратно по пътеката двата приемника работиха съвместно, както можете да видите на последната графика. CompactFlash GPS често губеше сигнал и следата прекъсваше заради високите борове от двете страни на пътеката, докато Sirf III чертаеше перфектна траектория.

    Реших да разширя проверката на това твърдение. На следващите схеми има 4 графики.

    Първата графика показва работата на Sirf III върху покрива на автомобила. Втората отразява работата на GPS-a в жабката, а третата и четвъртата графика показват как приемника работи под предната седалка съответно със и без човек, седнал на нея.

    Сами можете да се убедите, че подобни препятствия не притесняват по никакъв начин Sirf III. Обърнете внимание и на числото използвани сателити - 8 при отлични условия. Ами останалите 12 какво да ги правим?

    Колкото и да е чувствителен един приемник в крайна сметка принципът на работа е един и същ. Това предполага и еднаква точност между приемниците от C/A тип.

    Намерих най-чистото от препятствия място, където пуснах двата GPS-a да записват в стационарен режим траекториите. Има разлика в начина на фиксиране, както се вижда от схемата. CompactFlash GPS започна да се "разхожда", опитвайки се да нарисува торнадо, докато Sirf III подскачаше в клетка тип "матрица". Този ефект може и да се дължи на включените диференциални поправки по време на измерването. В крайна сметка и двата приемника за 5 минути измерване допуснаха грешка в стационарното измерване от порядъка на 2.0-2.5 метра. Точността на Sirf III е както на всички останали GPS приемници от този клас.

3. Други наблюдения.

    Още когато взех за тест Sirf III веднага го пуснах да работи в офиса. Моята стая се намира на таванският етаж, почти както мястото, на което живея. Работата на Sirf III в тези условия още в началото показа с какво си имам работа. На следващите схеми можете да направите сравнение с приемането на сигнал от CompactFlash GPS.

Работа на Sirf III и CompactFlash GPS на тавански етаж

    Досега съм записвал трасето на влака с няколко приемника и това винаги е било свързано с проблеми при връзката със сателитите. От една страна високото напрежение се явява силен радиосмутител, от друга страна металната конструкция на вагоните служи като изолатор. На малката снимка се вижда ситуацията на перона. Добавено и допълнително препятствие - козирката, която допълнително отразява част от сигнала. Всички тези неща по никакъв начин не попречиха на Sirf III да определи съвсем точно координатите, както се вижда на следващите схеми. В хоризонтално положение точността е добра, но при определяне на надморската височина грешката достигна 18 метра.
   

Работа на Sirf III във ЖП вагон под метална козирка

В продължение на 10 километра оставих приемника да работи. през това време нямаше никакво прекъсване и позиционирането беше точно, както се вижда на схемата с тунела в една от предишните точки. До този момент не бях постигал с нито един приемник такива резултати във влак с който и да било приемник.

     Едно от най-хубавите неща на Sirf III е разработеният софтуер за настройка на приемника, чрез който можете да поставяте различни филтри и по този начин да повишите надеждността на резултатите. Например може да се зададе ниво на DOP фактора, над който да не се записват координатите или ниво на сигнала от спътниците, под което да не се използва този спътник за изчисление.

    При пътуването ми през широки улици, където разстоянието между сградите е голямо и двата приемника много точно ме позиционираха върху пътното платно без нужда от функции като Lock On Road.

    Когато се замисля върху цялостното приложение на туристическите GPS приемници виждам, че няма нищо ново под слънцето, а само малки изменения. Вярно е, че малките промени в схемите на приемниците са съществени понякога, както е с чувствителността на Sirf III, но в крайна сметка 8 каналният приемник в никакъв случай не отстъпва място по надеждност и практическо приложение на 20 каналния супер приемник.

    Засега имам два лични GPS-a - CompactFlash GPS и ForeTrex 101. Заедно с Dell Axim X5 те почти 100% покриват моята необходимост от навигация. Но ако на този етап трябва да избирам приемник, той задължително ще бъде Sirf III. 

    Въпреки всички капризи на младежът Сирф Трети, мисля, че той е достоен да застане на трона след Сирф Втори. Batman кима с глава в знак на съгласие, с което нашата мисия е изпълнена.

    За тези от вас, които се интересуват от приемника, който изпробвахме, ето данните на фирмата, с чието любезно съдействие този тест стана реалност:

    София 1000

    ул. "Генерал Гурко" 45

    тел. 02/980-66-77

    e-mail: info@sained.orbitel.bg

    LEADER Technologies

31 Януари 2006 г.

София